Огромна част от филмовите продукции са базирани цялостно или частично върху някоя известна книга. Смятам, че това е чудесно, защото филмът става причина повече хора да разберат и научат за книгата, а защо не да я прочетат. Но пък, както знаем, филмът не е като описаната история и никога няма да стане.
Когато четем книга ние общуваме с автора, развиваме мисленето си и тренираме мозъка. Има книги, които могат да те завладеят доста силно, да провокират интерес или да ни накарат да се замислим над някоя значима тема. За да прочетеш книга се налага да отделиш повечко време и концентрация. Докато, за да изгледаме един филм ни е необходим около час и половина. Филмът се възприема по-бързо и лесно. Но в него се губят множество важни моменти и послания, които бихме получили, ако прочетем книгата. Киното по-скоро набляга на най-основните сцени.
В случаите, когато филм е създаден по книга, голяма част от феновете са единодушни в мнението си, че книгата е била много по-наситена с емоции. Кинопродукциите не са лоши, те пак носят емоции, но гледането им не може да се сравнява с трепетното прелистване на страниците. Също така, ако не сме сигурни дали някоя книга би ни допаднала, можем да изгледаме нейната екранизация и след това да преценим дали да прочетем първоизточника.
Мисля, че е добре да не се прекалява нито с едното, нито с другото. Няма спор, че винаги по-добрият вариант ще си остане да прочетем книгата.