Работя на място, на което се изхвърля много хартия. По различни причини. Или грешно принтирани неща, или стара документация, или пък списания и брошури, които получаваме по служебен път, които никой не чете или пък ги поглежда бегло и след това гледа да се спаси от присъствието им на бюрото си. И понеже, ставало е дума вече, съм от хората, които не смятат, че като човечество сме за малко на тая земя и трябва да гледаме на нея като на място, което да оцелее, докато на ни има, пък после да става каквото ще, ме боли, че безцелно, в общите контейнери с боклуци, изхвърляме и хартия, която би могла да бъде рециклирана, и по този начин да бъдат спасени от изсичане много дръвчета.
Ще кажете, правят се различни кампании. Първо, не харесвам тази дума, защото тя обажда стихийност и кратковременност, и второ, защото обикновено такива кампании са от типа сливи за смет, тоест не възпитават у хората едно безкористно желание и усещане, че трябва да събират непотребната хартия и да я предават или изхвърлят на определени за това места.
Че разделното събиране в истинския си смисъл няма да се случи скоро в България, вече стана ясно. Мисля си обаче, че би било добре, ако трябва дори държавата и общините да подпомогнат с помещения хора, на които им се занимава с това и които искат да припечелят някой лев, и да се създадат множество трайни пунктове за предаване на хартия. А вече стопаните на тези пунктове да бъдат стимулирани финансово по определен начин.
Иначе няма никакъв смисъл да пишем електронни фактури, да четем електронни книги и прочие модерни неща, ако ще продължаваме да изсичаме дърветата си просто защото никой не се е сетил, че трябва да има държавна стратегия в тази посока.