Случвало ли ви се е да харесате някого!? И още по-точно – да имате усещането, пък и знаци от другата страна, че е взаимно. Но въпреки това да не сте сигурен. И от страх да не би грешно да сте разчели сигналите и да не се изложите, с месеци да не предприемате нищо. И отсрещната страна – вероятно по същите причини – и тя да бездейства.
Е, на мен ми се случи. На всичкото отгоре на работното място – което, няма какво да говорим, си прави ситуацията още по-комплицирана.
Накратко: с една колежка от месеци нещата протичат по този сценарии. Има всички признаци и знаци от нейна страна за интерес, който надхвърля приятелски и колегиални отношения, но все пак нищо категорично, което да ми даде сериозно основание да сменя настоящата си, общо взето, пасивна позиция с някакви по-активни и специални действия.
Да си кажа честно, освен това, че не съм убеден на сто процента в естеството на интереса й, има и нещо друго, което ме спира. Това е страхът ми от сближаване на работното място. Винаги съм смятал, че на работа се ходи, за да се работи, а не за да се създават социални и интимни контакти. Първо, защото смятам, че личните отношения определено спъват в голяма степен и пречат на работния процес. И второ, ако сме малко по-далновидни и предвидливи, няма как да не си зададем въпроса: ако се случи нещо, в началото съвсем естествено всичко ще е цветя и рози, но какво става, ако по определени причини връзката се провали и приключи.
Ако очаквате отговор, не е тук мястото, на което ще го получите. Достатъчно съм объркан и неуверен в тази ситуация, за да мога да давам някакви решения или пък рецепти. По-скоро ги очаквам от вас, читателите на блога ми. Така де – в трудни моменти трябва да си помагаме.