След дълги разсъждения по въпроса, дали живота е игра (понеже, вече казах че съм маниак на тема игри), аз си дадох отговор – „да“. Даже съм го оприличил на точно определена игра и смятам, че тя е направена за забавление, но в същото време е играта, която най-точно описва живота ни и ситуациите в които попадат хората. Досетихте ли се за коя игра става въпрос ? Ако все още не сте, става въпрос за играта „Монополи“ или „Монопол“ на български. Предполагам няма човек, който да не я е играл някога или поне да не е чувал за нея. В тази игра всичко зависи от хода на играча (от това какви числа ще се паднат на зарчетата и колко хода ще направи), както всъщност е и в живота – от нашите решения зависи как ще протекът нещата в живота ни. Когато имаш пари, купуваш имоти, от които взимаш наем от другите играчи, когато стъпят на твоя обект или да им ги продадеш на цена спазарена между Вас, в реалността е същото, който притежава имоти, може да ги продаде или даде под наем. Естествено, който имот е на по-хубаво място е по-скъп и в двата случая. Като обиколиш цялата карта и минеш през „вървете“ получаваш пари, както и в живота само че в живота се нарича заплата. Когато обаче парите ти свършат, а ти се налага да плащаш трябва да ипотекираш имотите си за да може банката да ти даде пари „назаем“, а когато събереш достатъчно може да си върнеш стойността на имота. Когато ти свършат парите и си ипотекирал всички имоти и неможеш да си погасиш задълженията обявяваш „банкрут“. В живота ни за съжаление има много примери за хора, които са обявили банкрут.
