Аз съм голям почитател на вкусните гозби и с удоволствие си похапвам, заради което и малко си ми личи, но пък ми е много сладко. Както казва един мой познат – „най ми е кеф, като съм гладен да се наям“ и в това има нещо вярно, не мога да сравня с нищо чувството когато съм гладен и тъкмо започвам да ям. Разбира се аз съм голям почитател на типично българските вкусотии от различните райони на България, но също така харесвам и чуждестранните кухни. Едно от любимите ми съчетания на храна в обедно меню например ми е таратор за първо, пиле с ориз за второ и крем карамел или сладолед за трето. Сигурно вече Ви потекоха лигите нали ? Аз много си уважавам храната и може да се каже, че съм си тертиплия когато седна да се храня. Сега ще Ви обясня какво имам предвид, става въпрос за това, че когато ям дадена храна винаги си оставям това което най-много ми харесва от гозбата за накрая. Например ако ям шкембе чорба (която обожавам), първо изяждам течната част с хляб и за накрая си оставям самите късчета шкембе – странно нали ? Когато седна на една маса с моите приятели много често ми се присмиват и ми се чудят на акъла, защо го правя така, но на мен така ми харесва и ми е най-сладко така да ям. Но същевременно гледам да не прекалявам с храната, за да не се получи нежелан ефект с формата на тялото ми :).