Ежедневието ми ме е сблъсквало с всякакви ситуации. Сега ще ви разкажа последно каква лудница е в автобусите на градския транспорт. Пътувам си аз и идва кондуктурката и аз понеже съм с карта за намаление, я вадя и я показвам. Необичайното обаче беше, че тя стоя взирайки се в картата ми поне 40 секунди, ако не беше и минута дори. На мен погледа ми ставаше все по-ококорен, чудейки се каво по дяволите се случва. След което тя тихомълком продължи да проверява другите пътници. Бях много изненадан от реакцията на тази очилата жена, тъй като проверката на другите траеше максимум 3 секунди, а някои даже от разстояние им кимаше одобрително. Поогледах си добре картата – всичко си е наред. Проверих я понеже е имало случаи, в които или я обръщам със снимката надолу или показвам гърба на картата – хаха – доста комична ситуация :). Та нещеш ли, на връщане от мястото, където трябваше да отида, хващам абсолютно същия автобус със същата кондукторка. И познайте – отново същия номер, сякаш абсолютно никога не ме беше виждала. Показах си веднъж картата, след което на следващата обиколко тя ме попита дали ме е проверила. След като и казах, че ме е проверила чух многозначителната буква от българската азбука “Я…”. Тази жена подиграваше ли се с мен или просто, както се казва беше свършила курса. След като се замислих откъде ми е позната, си спомних една друга случка с въпросната госпожа. Но нея ще ви я разкажа друг път 🙂
