Поводът за днешния ми материал не е комичен, ама ситуацията се получи малко такава. Поне в телевизионния й вариант – ставаше въпрос за пожар в жилищен блок, слава богу минал без жертви.
Но преди това малко предистория. Имам един любим виц за главния свидетел по дело за пожар – любим, ама го разказвам много рядко, защото е толкова дълъг, че са малцина тия, които могат да ме изтърпят десетина минути, за да го чуят докрая. 🙂 Накратко казано викат един човек, който е станал свидетел на подобен инцидент със запалване на някаква сграда. Естествено, за да им разкаже как са се случили нещата. Но пред разследващите свидетелят почти час разказва в най-големи и интимни подробности какво му се е случило от сутринта до момента на събитието, като единствената информация, за това какво се е случило, е, че бил чул някой да вика: пожар, пожар.
Та за репортажа. Пред блока, в който се беше случила трагедията, се бяха събрали почти всички съседи. Повечето силно притеснени от случилото се – как няма, огнената стихия е страшна. На техния фон обаче се открояваше една намазана дама, очевидно излязла от дома си, защото беше с домашни чехли, но с копринена риза с фишу, ярко червило, видимо намазано набързо за пред телевизията, въобще приведена във вид, подходящ за публична изява. И започна – точно като във вица, всякакви ежедневни подробности, предимно свързани с нея, но нищо, което да има връзка с това, заради което камерата и тв екипът си бяха направили труда да отидат там.
После кой казва, че вицовете нямат нищо общо с реалността. Напротив, имат. Животът ги ражда. Просто при мене последователността се обърка – първо научих вица, после видях първообраза на главния му герой. 🙂