Всичко в този живот е свързано с политически взаимоотношения между държави, личности и интереси. Може да е прекалено директно, но това е моето виждане и го изразявам открито. А като доказателство или по-точно в подкрепа на моите думи, ще ви дам един пример, който е свързан с Европейското първенство по футбол.
Няма да изпадам в излишни подробности относно годината на провеждане, култови моменти, резултати и прочие. Ще насоча вниманието ви към последния мач, който беше за големия приз. Както знаете, той се проведе между националните отбори на Англия и Италия. А резултатът е ясен – победа за италианците с дузпи.
Моите пристрастия в подобни първенства не са на никого другиго освен за националния ни отбор. Но тъй като в момента сме на доста ниско ниво и нямаме представители, то тогава не симпатизирах силно на никого. Беше ми интересно да гледам футбола като игра.
Всички обаче тези споделени мачове с приятели и познати ме накараха да достигна до извода с политиката. Искам да изходя от факта, че италианците имаха най-много срещи на роден терен. Това не го казвам случайно, защото все пак подкрепата на публиката и на сънародниците е неизменен стимул в подобни форуми. Но дали заради предварителното разпределение, някак тази информация остана на заден план.
На финала никой не искаше да остават англичаните, а причината бе много проста. Тя не се коренеше в начина им на игра и силата. Тук водещо бе, че тяхната държава осъществи излизане от Европейския съюз и останалите изразиха негодуванието си от този факт. Всичко се пренесе на терена и върху футболисти, които даваха най-доброто от себе си като спортисти.
Дали заради целия този негативизъм, или пък малшанс, Англия наистина не спечели. Но заедно с нея не победиха и спортсменството, и отборната игра. А пък и влезе в историята с негативните политически примери – поне в моята класация. А при вас?