В София, в един от онези хипермаркети, където въздухът е натъпкан с миризма на пресен хляб и изкуствен ванилов аромат, а осветлението е толкова агресивно, че кара всяка пластмасова опаковка да изглежда като заслепяваща реклама, се подлъгах. На рафта, точно пред очите ми, стоеше преходник за зарядни устройства. Яркочервена етикетка крещеше: два евро.

В този момент се случи обичайното – инстинктът за „изгодна сделка“ ме парализира. Погълнат от мисълта как съм надхитрил инфлацията с тези две евро, взех преходника без колебание. Видях как касиерката, движеща се с механична точност, без да вдига поглед от лентата, сканира стоката ми. Тогава бях убеден, че съм спечелил битката.

Илюзията се изпари час по-късно. Оказа се, че „универсалният“ преходник не е съвместим с по-новите модели телефони. Изискваше кабел със специфична дебелина на изолацията – детайл, който, разбира се, не беше упоменат на етикета. За да не изхвърля и двете евро на боклука, се наложи да купя съответния кабел. Цената му – шест евро. Така „изгодната“ покупка от два евро се превърна в разход от осем. Сметката излезе три пъти по-скъпа от първоначалното „спестяване“.

Това е старата, добре позната тактика „loss leader“ – примамка. Търговецът не печели от преходника за два евро, а от това да те въвлече в мрежата си. Продава ти вниманието ти евтино, за да ти продаде нуждата на скъпо. Това е психологическа манипулация, която разчита на нашата неспособност да мислим отвъд първоначалната цифра. Червената етикетка изключва логиката и активира „ловеца на разпродажби“ – най-лесната мишена за всеки търговски психолог.

Гледам хората наоколо в опашката – всеки си е избрал някаква дребна придобивка. Евтини батерии, които изтичат след седмица. Евтини инструменти, които се чупят при първата употреба. Всичко това е част от една икономическа система, в която ниската цена е само примамка, а истинската цена се плаща по-късно, когато се опиташ да използваш това, което си купил.

В крайна сметка, клиентът е просто елемент в математическата формула на печалбата. И сметката винаги се плаща с лихви.“