Има старо поверие, според което с първия дъжд през септември идва есента. Е, тази година не се случи точно така. В началото на месеца заваля и наистина захладня само за ден. След това отново изпекоха топлите слънчеви лъчи. Но настъпи моментът на втория дъжд и вече колкото и да е топло, не може да е като през най-горещите месеци. А вече и не бива.

Това лято ми се стори изключително дълго. Въпреки че при много хора то отмина неусетно, особено с периода на възстановяване от карантината, при мен нещата бяха в другата крайност. Постоянните новини за заразени, ваканциите, работата, задълженията – имах чувството, че всичко се проточва до безкрай. Затова съм щастлив, че идва нов сезон, а с него и нови емоции.

Усетих идването на есента със значителното намаляване на светлата част от деня. Изгревът се забавяше, а залезът бързаше да покрие земята. Заедно с тази промяна и температурите започнаха да се понижават, особено сутрин и вечер. Якето стана задължителен спътник, както и затворените обувки. Слънчевите очила още са в действие, но съвсем скоро ще бъдат заменени от чадърите.

Звучи като приказка. И навън наистина е, само трябва още малко да се обагрят листата на дърветата. Сега само загатват за предстоящата им красота. Но докато ние се радваме на промените, неусетно времето влияе и върху здравето ни. Заплеснати от красотата и нежелаещи да пуснем топлото, неусетно захладява и преминаваме към дебелите пуловери. Така се подготвяме и за зимата.

Колкото и да не ви се иска, есента е тук с цялата си прелест. Не се съпротивлявайте, защото тя всяка година ни навестява и после си тръгва, оставяйки само хубавите нежни спомени. Радвайте се, че имаме възможността да ѝ се порадваме и да живеем с мисълта, че сме благословени да изживеем всички сезони.