Имах пари и стигнах до най-близкия хотел, взех си душ, опитах се да осмисля случилото се, но не можех. Отидох да поплувам в басейна долу, но шокът беше голям и се чувствах в безизходица. Тогава буквално от нищото ми се обади Мишел – първата ми и най-голяма любов, заради, която разказвам цялата си история. Просто ме попита как съм. Излъгах го – казах му, че съм добре, че съм на обучение в София. Попита ме дали ще оставам вечерта, аз отвърнах, че съм изморена и не ми се пътува сама в обратната посока. След един час Мишел беше при мен. Дойде и ме спаси. Вечеряхме и на връщане карах след него. Стигнах до Пловдив, но от тогава започна новият ужас. Мислите ми не бяха същите. Просто не спираха, имах чувството, че мога да мисля за 300 неща едновременно и всички бяха лоши. Помислих си, че нещо не е наред с мен, но физически все извършвах някакви дейности. Започна и безсънието и останалото ще ви го спестя. Стартирах лечение с билки и различни видове терапии, оказа се, че имам разстройство на нервната система от силния шок, който съм преживяла. Мишел прекарваше доста време с мен. Въпреки състоянието ми, той не знаеше какво ми е. А аз чувствах някакво спокойствие, докато съм с него. Не знам, исках просто да си върна стария живот и същност на едно весело и винаги усмихнато момиче, което вярва в себе си. Сближихме се много, но той отново не ме допускаше в живота си. Виждах в очите му искрена обич и въпреки това никога не добих смелост да го попитам защо е толкова категоричен и не повдига темата за нас. Защо ме оставя да се лутам с някакви непознати, глупави мъже, вместо просто да ме върне завинаги в обятията си. Имах периоди на подобрение, в които мислих основно за спокойствието и здравето си, но в други моменти, когато осъзнавах, че дори той не ме желае, въпреки че всички знаеха колко ме обича, умирах…
Мисля, че никога няма да имам смелостта да го попитам нещо подобно, защото повече такива кризисни и тежки ситуации на този етап не мога да преживея. Toва е за момента. От тук нататък пътят ми е един – уважение и любов първо към себе си. Позволих си да изпадна в толкова драматични подробности от своя живот, защото искам възможно най-много хора да се поучат от моята наивност и да избегнат всичките ми падения и да живеят в мир и любов със себе си, за да имат здраве и блаженство в душата си. Имам и призив към всички жени, които са преминавали през подобни ситуации. Пазете се, не се доверявайте безрезервно, гледайте първо собственото си спокойствие и се оставете в ръцете на съдбата без да бързате, защото каквото е необходимо ще се случи.