Дойде фаталният ден, в който той буквално от нищото ми заяви, че не иска да е с мен. Нямах думи, помислих си, че се шегува, но не беше така. Изпаднах в шок. Светът ми се срина. Когато го попитах защо, той ми обясни, че предпочита бизнеса си и няма как да прави две неща едновременно, затова избира да развива своята търговия. Така аз останах безмълвна. Беше ми повече от тежко. Спомням си, че плачех дни наред, майка ми се прибра да ме види, а аз не я познах, толкова бях изплашена. По същото време работих на рецепцията в един спа център, в който беше тъмно, а стените бяха кърваво червени. Няма да забравя колко тежки бяха дните в тъмницата. Плачех почти непрестанно и се криех от колежките ми и хората. Ако ме питате как преодолях тази раздяла наистина не знам. Мъката ме накара да създам собствен бранд за аранжировки на рози в кутия. Това ме вдъхнови и успявах да не мисля за него, поне не всяка секунда, както в началото. Заради общи познати през времето, в което бяхме разделени се е случвало да се засичаме. Винаги е правил крачка към мен, но всеки път се указваше, че не е чисто сексуално, но и не иска да ме върне в живота си. Толкова бях разочарована и наранена. Мечтаех и се надявах, защото през каквото и да съм минала знаех едно, че ще продължавам да вярвам. От мъката си се впуснах в една връзка със съвсем друг тип човек. Беше на 32, мислих си, че е улегнал и, че ще живея по-спокоен живот. Оказа се психопат, който ме правеше буквално на нищо. Не знам как се отървах от него, защото бях прекъснала връзката със семейството си, заради баща ми, който постоянно ме обвиняваше колко съм разглезена и как не мога да си намеря работа на която да взимам по-голяма заплата. Мислих си, че паник атаките са най-тежкото, което съм преживяла, но съвсем не беше така. След връзката си с мъжа, който беше по-голям от мен. Отидох в София за уикенд с приятелки и се запознаех с един колумбиец, в който се влюбих от пръв поглед. Бях на седмото небе, защото той беше много одухотворен човек и вярвах, че независимо, че не е българин съм срещнала човека, с когото ще преоткрия живота си. Всяка седмица пътувах до София, за да сме заедно.
Нямах търпение да дойде петък и да го видя. Един ден се бяхме разбрали да отида в неделя, но аз реших да го изненадам и пътувах в събота, защото по телефона не ми звучеше добре и мислих, че ще се зарадва много и има нужда от мен. От както шофирам винаги ме е било страх да карам с висока скорост и то по магистрала, не знам защо. Всеки път, в който пътувах към него имах чувството, че надскачам себе си и преодолявам страха си. Във въпросната събота щях да се блъсна около сто пъти. Няма значение, в точния час, когато той приключваше своя йога клас аз бях на мястото. Не можах да видя кога излиза и затова му писах есемес, че съм отпред и съм дошла по-рано, за да го изненадам. Той ми се обади разярен, започна да ме обижда, дойде до колата ми и не спираше с упреците, дори употреби физическо насилие към мен и ми каза изчезвай от тук, повече не искам да те виждам. Стоях в колата треперех и не знаех къде се намирам, отново, за пореден път. Бях пристигнала, току що в София, пред нервен срив, знаех само едно – нямаше как да пътувам на обратно точно в този момент. Опитах се да запазя самообладание и да взема решение какво да правя. Как се справих със ситуацията ще ви разкажа в следващата ми статия.