Ще ви разкажа историята на една моя голяма любов. Преди 3 години срещнах човек на име Мишел, за който ще говоря. Тогава бях на 21 и той също – едни доста малки и неориентирани деца. Всъщност първата ни среща се състоя преди 4 години. Една от най-добрите ми приятелки ми каза, че едно момче, с много хубава кола идва в офиса ѝ. Сподели ми, че е видяла, че той е общ приятел, с един от най-добрите ми приятели, във фейсбук – Грег и така за мен беше лесно да организирам нещата. Направих срещата, той се съгласи да дойде и много се забавлявахме и си говорихме. Той не прояви интерес към нея и от тогава не го бях виждала и чувала година, помня само, че се сприятелихме във фейсбук. За мен последва много тежък момент в живота ми. Преминах през тежки кризи на панически атаки и какво ли още не – неврози, фобия от излизане навън. Не знаех къде се намирам. Тогава той дойде в живота ми като някакво чудо. Бях започнала тъкмо да се стабилизирам, но не се чувствах напълно добре. Той ми пишеше всеки ден да излезем, но аз винаги отказвах, защото не се чувствах спокойна навън, освен когато бях с майка ми и брат ми. Той настояваше да се видим и на първата ни среща дойде, докато аз бях на ресторант с майка ми. Учудващо за мен, не го хвана срам и се държа много възпитано и добре. За да се чувствам по-спокойна аз живеех на село и на втората ни среща, той дойде там, за да ме изненада – толкова бях щастлива, тогава се състоя и първата ни целувка. Спомням си за тези дни с умиление. Но най-странното е, че и до днес щом го видя изпитвам същия трепет в стомаха си. Какво се случи между нас ще ви споделя в следващата статия.