Вероятно, като видите темата ли по-скоро това, което ме насочи към нея, ще кажете, че в случая не са виновни думите, а ревността. Истината обаче е, че има случаи, даже по-често в живота са такива, в които поводите играят много по-решаваща роля от причините. В мътния и бурен поток от семейни трагедии, които ни заливат, може и да сте пропуснали случая в малко българско градче, в който ревнив мъж преби до смърт жена си, след което, мислейки, че я е убил, сложил край на живота си. Яростта му в конкретния случай била провокирана от информация в местен сайт (не разбрах дали е било специална статия, или коментар под такава), в която се намеквало за любовна връзка на жена му – юрисконсулт в местно ловно стопанство – с неин колега.
Е, много пъти съм разсъждавал по въпроса, но този случай ми даде повод да се поразмисля и в писмен вид за словесната слободия, която цари в интернет пространството. Всеки си позволява да твърди всякакви неща за всекиго. Особено в коментарите под статии – от тях може да научиш неща, включително и за близки хора, от които да ти настръхнат косите – за злоупотреби с пари, със служебно положение, с млади колежки, за извънбрачни връзки и деца, за психични отклонения и освидетелствания, за тъмно минало и подкупно настояще, за фалшива или направо липсваща диплома. Със сигурност голяма част от тях са верни – както е казал народът: няма дим без огън. Но не в истинността им е проблемът. А в това, че се дава пълна свобода на коментиращите, анонимно и без заплаха от поемането на каквато и да е отговорност за написаното, да сипят хули и обидни квалификации за публични и не толкова известни хора. Да събуждат бесове и да съсипват животи.
Не ми се струва редно – поне според моите ориентири за това.
