Предаването на Венета Райкова рядко може да извика у мен или у когото и да е задълбочени въпроси. Но все пак някога се случва. А се случва, когато смислени хора се съгласят да й гостуват. Е, така преди седмица-две попаднах на участието на Маги и Кремена Халваджиян. Доста интересна двойка, определено и двамата не са от категорията безсмислени хора, които няма с какво да те заинтригуват. Разбира се, остава си горчивият вкус от кичозното и изкуствено водене на Венета. Ама, както се казва, даже и в “Горещо” няма пълно щастие. Няма да ви занимавам с подробностите около двойката – те доста често се появяват в различни медии и почти няма нещо, което да не знаем около съвместното им житие-битие. Един въпрос в края на въпросното гостуване обаче ми стана интересен и даде повод за това да посегна към клавиатурата днес.
Ако си спомняте преди около година Маги Халваджиян с гръм и трясък си тръгна от Би Ти Ви след дългогодишно успешно сътрудничество, обвинявайки ги в опит да му наложат цензура. Стана голям скандал тогава, който типично по български заглъхна без особени последици не за три дни, но за три седмици. Продуцентът премести предаванията си в конкурентната Нова, Би Ти Ви пък дръпнаха Иван и Андрей. Пито-платено, както е казал народът. В суматохата тогава обаче малцина забелязаха, че една от емблематичните водещи на “Глобъл Вижън” – Наталия Симеонова, между другото откритие на Магърдич – не си тръгна с него и остана в Би Ти Ви.
Е, по тоя повод Венета попита продуцента простил ли е на Наталия, с която освен всичко останало ги свързваше и старо приятелство, чуват ли се. Отговори й отрицателно. И се мотивира – ако й прости, нямало да подейства възпитателно на другите, така всеки щял да реши, че може да го предаде.
Няма да коментирам кой крив, кой прав – най-малкото защото нямам отговор на въпроса. Само се питам докъде трябва да стига лоялността и трябва ли тя да е по-силна дори и в случаите, когато е застрашена примерно една кариера, градена с години, или личното бъдеще на човек. Е, нямам отговор – наистина. Но в случая и поставянето на въпроса не е малко.