Здравейте приятели! Днес мисля да обърна внимание на една тема, която е свързана с любимото ми занимание – говоренето. Става въпрос за диалектите по различните краища на България. Всеки район си има своята специфичност, традиции, култура, бит и диалект.
Както знаете, аз съм от Габрово и в нашия район ние също си имаме диалект, който си е типичен за него. Ако сте ходили в Хасково и започнат да Ви говорят на техния диалект ще усетите как използват различни думи, когато обясняват нещо. Някои от тях са сходни с книжовния език, но други нямат нищо общо с него и повечето хора незнаят какво означават.
По същия начин е и в останалите краища, като сред тях най-отличителни са шопския, врачанския, бургаския, пловдивския и т.н. Общо взето няма район, град, село в България, който да не си е запазил диалектния говор.
Това е добре, защото по този начин си запазваме своята култура, но не винаги можеш и трябва да използваш тази форма на общуване. Ако си сред твои приятели и роднини да, но за мен не е нормално хора, които са в официална среда на общуване да си говорят все едно са на мегдана насред селото.
На мен ми направи много лошо впечатление, когато бях в обществена институция и тези които ме обслужваха го правеха с такъв диалект, че направо ме хвана срам. Не е нормално в 21-ви век да влезеш в сграда, където виждаш само униформени и добре изглеждащи хора да ти говорят все едно си отседнал в кварталната бакалия.