Rate this post

Когато стане дума за приказки от Италия, за какво се сещате? За „Приказки по телефона“ на Джани Родари, предполагам. Той е страхотен автор с умело перо и ненадминат талант, на когото истински се възхищавам. Дори преди години прочетох неговата „Граматика на фантазията“ в опит да разбера откъде му идват множеството интересни идеи. Да ви кажа, макар и бегло, добих представа как работи мозъкът на този гений.

Но стига толкова за всепризнатия Джани Родари. Той е талант и никой не го отрича. Нека се замислим за друг известен италиански автор, който пише детски приказки… аз не се сещам. А вие? Може на мен да ми убягва името на някой италианец с талантливо перо, не знам… вие кажете. Факт е обаче, че в съзнанието ми не изниква такъв, както не се сещам и за нито една интересна италианска народна приказка, която да е световноизвестна. Защо? Сигурен съм, че този екстравагантен и силно емоционален народ има народно творчество, с което да се похвали. Просто то някак си не е стигнало до моето лично полезрение и за това навярно си има конкретните причини.

Останах обаче много и приятно изненадан, когато открих, че на нашия пазар всъщност се продават книжки с италиански народни приказки. Аз лично намерих две такива. Едната е със заглавие „Италиански приказки/ Народни приказки от цял свят Кн.9“ на издателство Славена от 2007 г. Другата е „Италиански приказки“, издадена през 2010 г. от Ню Медиа Груп, чийто издател е Светослав Кантарджиев. Като ги гледам в интернет втората ми се струва някак си по-интересна и пълна, а в съдържанието й изброих почти 50 заглавия, някои от които доста интригуващи. Например тези: „Мишокът, който яде котки“, „Гърбава, куца, пък и с крив врат“, „Двамата гърбави“ и още други. Сериозно обмислям дали да не си я поръчам, та да обогатя общата си култура на тема италианско народно творчество. Все пак книжката е 240 стр. и с цена от едва 8 лв. Май ще се доверя на издателския усет на Светльо Кантарджиев и ще жертвам сумата за утрешния си обяд, за да си поръчам тази детска книжка с италиански приказки. В крайна сметка накрая винаги мога да намеря някое малко дете, на което да я преотстъпя.

итаиански приказки

Leave a Reply