Четенето на мисли до известна степен се припокрива с няколко от другите мисловни грешки като фатализма и омаловажаването на положителните аспекти , но е изваден в отделна категория, заради начина, по който хората често се поддават на този измамен мисловен процес и заради деструктивния му ефект върху общуването.
Четене на мисли наричаме убедеността, че знаете какво мисли, чувства или вярва другият човек, като изхождате от своето собствено поведение – какво казвате или правите вие самите, колко добре се справяте с комуникацията, какви са вашите физически и емоционални усещания .
Например, когато Ед се явявал на прослушвания, внимателно наблюдавал комисията и често си въобразявал, че знае какво мислят те. Веднъж забелязал, че един от членовете имал озадачено изражение и това го накарало да си помисли: „Този човек в средата може би е забелязал, че се потя, че съм уплашен. Той знае, че не ме бива и ще каже на останалите да ме отхвърлят и да изберат някой друг.“ Впуснал се в заключения и фаталистично мислене, като междувременно продължавал да вярва, че може да прочетете мислите на човека от комисията.
По подобен начин реагирал и Джон, когато по време на вечеря Алисия отклонявала поглед встрани, докато той говорел.
„Започваше да ми се струва – разказва той, – че тя не харесва това, което казвам или че е отегчена от мен. Ставах нервен и решавах, че се опитва да измисли начин да приключи вечерята по-рано или че си представя как е с някой друг. Естествено, това не беше така, но аз правех всички тези погрешни заключения въз основа на един отклонен поглед. Беше ужасно. Сега преназовавам безпокойството, което усещам и после го преформулирам притеснението като, „впускане в прибързани заключения“ и „четене на мисли“.“