Вчера, в девет и половина сутринта, видях нещо странно. Не, не беше корупция, нито задръстване. Беше чист абсурд. В малката пекарна на ъгъла, където обикновено си взимам закуската, двама души спореха. Не за изборите, не за бъдещето на страната, а за баничките. Коя е по-добра – със сирене или с боза. И как това, видите ли, било отражение на цялата политика в държавата.

Сериозно ли?

Замислих се. Опитах се да намеря логика в това. И може би я открих. Ние, българите, често се фокусираме върху дреболиите, когато трябва да избираме. Избираме си баничка, избираме си политици. И критериите ни са… повърхностни. Важно е баницата да е хрупкава, важно е политикът да изглежда добре на билборда. Дълбоките анализи, стратегическото мислене, отговорността – те остават на заден план.

Спомням си конференция за устойчиво развитие преди две години. Засушено, скучно, всички заспали. Но в почивката избухна спор. Не за климатичните промени, не за зелените технологии, а за качеството на кафето. Двама иначе интелигентни и образовани хора се скараха заради вкуса на кафето. Все едно това беше по-важно от бъдещето на планетата.

Тогава си казах, че това е ненормално. Сега обаче осъзнавам, че е… типично. Ние сме майстори в това да превръщаме незначителното в централно. Създаваме си врагове заради глупости. И избираме най-красивата опаковка, без да гледаме какво има вътре.

Помислете колко пари се харчат за реклама по време на избори. Огромни билбордове, скъпи клипове по телевизията, платени публикации в социалните мрежи. Целта е да ни впечатлят визуално, да ни накарат да се почувстваме добре, да ни объркат. И, колкото и да е тъжно, често това работи. Хората гласуват за усмивка, за обещания, за красиви думи. Не за конкретни идеи, не за реални решения.

Преди четири години, на местни избори, един кандидат за кмет на село обеща нов пазар и „най-голямата баничка в цяла България“. Не се говореше за инфраструктура, за образование, за здравеопазване. Само за баничка. И познайте какво? Той спечели. Защото баничката е важна.

Това не е шега. Това е отражение на нашата национална психология. Ние сме народ, който цени сигурността, комфорта, малките радости. И сме склонни да се задоволим с малкото, вместо да се стремим към голямото. Но понякога малкото ни обърква, отвлича ни от важните неща.

След като се опитах да анализирам този абсурд, реших да променя нещо. От утре ще проверявам внимателно програмите на партиите, ще се интересувам от конкретните им предложения, ще задавам въпроси, ще търся отговорност. И ще продължа да си купувам банички. Но няма да позволя да ме отклонят от важните неща. Защото, в крайна сметка, баничката е вкусна, но не може да реши проблемите на държавата. И ако искаме да променим нещо, трябва да започнем от себе си. Да бъдем по-отговорни, по-критични, по-информирани. Да не позволяваме на баничките да ни управляват.