Като всеки млад човек със сиво вещество в главата си, интересувам се какво става в милата ни родна действителност. По-точно вълнувам се, защото интересът е по-скоро рационално обвързан, докато вълнението е породено от емоция, силна, истинска, неконтролируема…
Такава изпитвам аз всеки път, когато поредният приятел заяви „Заминавам!“, а аз се чувствам безсилен пред подбора на аргументи, за да изкрещя: „Недей! И в България можеш да се развиваш професионално и социално!“
До този момент…
Вярвам, че политиците вече си написаха домашното и никой оттук насетне не би посмял да се гаври така със своя народ. Всекидневно научавам и че все повече нови партии се учредяват или събират гласове, за да го сторят в най близко бъдеще, като добро впечатление ми направи изказването на председателя на една такава, Българско национално обединение, Георги Георгиев, който обяви, че се появява на сцената само като съединяващо звено, което да обедини хората с прогресивни идеи за бъдещето на България, след което ще се оттегли. Визиите на партията, ако бъде избрана, са да наблегне на българското семейство, възраждане на селата, подобряване на образованието, и други. Според БНО трябва да се изготви и нов проект за конституция, както и промяна на основните закони, като тези за съдебна власт, полиция, лустрация. Само така ще успеем да се изчистим от паразитите.
Смятам, че лидерите трябва да бъдат такива не заради самата идея да ръководят, не да превръщат властта в самоцел, а за да сплотяват и съединяват.
Точно от това се нуждае страната ни сега и мотото „Съединението прави силата!“ звучат по-правдиво и пълнозначно отвсякога!