Помните ли как преди години баба ви ходеше до магазина и си носеше платнена празна чанта в собствената си дамска чанта. Използваше я да си прибира покупките и така ги пренасяше до вкъщи. Когато бях дете, спомням си, че ми беше малко странно защо баба ми го прави. Като се замисля, тогава сигурно не е имало толкова много найлонови торбички както днес. Това трябва да е била причината, но детското ми съзнание не е мислело в подобно перспектива.
Да ви призная обаче от известно време насам заприличвам в това отношение на моята баба. Смея дори да кажа, че съм по-еко от преди, защото използвам еко чанти, когато пазарувам. Отне ми известно време, докато свикна, но вече съм горд от постигнатото. Имам няколко броя еко чанти, които обикновено ми седят в колата. Щом спра пред някой магазин, просто взимам една или повече от тях в зависимост от покупките, които възнамерявам да правя. Когато се прибера, изпразвам торбите и отново ги връщам в колата. В началото няколко пъти ми се случваше да забравя да си взема чанта от автомобила и винаги ме хващаше яд, когато в последствие се озова на касата в магазина. Постепенно обаче свикнах и сега ми е като рефлекс да си нося платнената чанта всеки път.
Мисля, че по този начин придобих полезен навик, чрез който давам своя малък принос към обществото и природата. Нито трупам множество найлонови торбички у дома, които след това изхвърлям наведнъж, нито стимулирам тяхното производство. Освен това винаги ме е дразнело, че се късат лесно и ако купя нещо по-тежко, все трябва да придържам торбата отдолу да не би случайно да се скъса. Да не споменавам и как загрозяват градската среда, когато ги поеме вятърът. Като бонус отчитам също така факта, че при всяка покупка пестя по 20, 30, 50 или повече стотинки. Сметнах колко става сборно на месец това и да ви кажа, то си е поне по една да не кажа две бира повече в медеца. Супер, а?