Едни приятели ме поканиха на рожден ден преди няколко дни. Доста се чудих дали въобще да отида, като се има в предвид снежната обстановка и ситуацията на пътищата. Защото щеше да бъде на някаква стара хижа. Дълго ме убеждаваха да отида и най-накрая аз склоних. Тръгнахме натам, а снеговалежът беше много голям. Пътя беше горе-долу разчистен, докато не тръгнахме нагоре към балкана и хижата. Снегорин не беше минавал въобще и по шосето имаше един метър сняг. Наложи се да чакаме около час и четиридесет минути в селото, докато от въпросната хижа не слезеше машината, която разчиства. В самото село беше ужасно, нямаше кафе, да не говорим за ресторант, където можехме да хапнем. Наложи ми се да попитам един местен жител, къде им се намира аптеката, а той ми се изсмя и ми заяви, че аптеката е в другото село, на около 30 мин. път с кола в това време. Само се оглеждах и се чудех къде съм попаднал. Както и да е след дългото чакане на снегорина той се появи, беше разчистил пътя и започнахме да се катерим бавно с колите нагоре. Като през целият път аз се молех да има ток, понеже бях разбрал, че въпросната хижа се отоплява с подово. С много мъки стигнахме и за моя голяма мъка ток нямаше. Дойде след може би час, след като бяхме качествено измръзнали. Както и да е направихме масите и седнахме, добър купон се получи, много смях и весела музика. А на сутринта като станахме имаше още около 30 см.нов сняг.
