Една от моите страсти, за която не съм споделял до сега с вас са снежните кучета. И по-скоро хъскитата. Прочел съм доста информация и съм изгледал доста филми за тези красиви и грациозни кучета. Те произтичат от вълците, както и всички породи кучета де и за това рядко лаят, те вият точно като вълците. Чувал съм, че ако са с различни очи, за в бъдеще това ще доведе до болести. А когато започнат да вият се чуват на 18 или 19 километра в тайгата. Могат да издържат доста дълго време без храна- дни наред и имат нужда от километри бягане всеки ден. Един от любимите ми филми, които съм гледал за тях е „8 герои” и ако трябва да съм честен, когато някой от тях умряха пуснах една сълза. Много ми се иска да се повозя на някой впряг със хъскита, макар, че доста ме е жал за животинките. Чувал съм, че във впряга всяко куче си има определена задача. Водачът показва, а другите изпълняват и предават командите. Също така те били едни от най-трудно поддаващи се на обучение и тренировки порода предвид свободолюбивият им характер и нрав. Когато се разхождам в парка се заигравам с абсолютно всяко едно хъски, което видя, а стопаните им вече са ми приятели. Надявам се някой ден да имам възможността да си взема някое хъски.
