Днес искам да ви разкажа историите на двама мои приятели, пък вие преценете кой от тях е направил по-правилен избор за живота си. Единият е на 26, а другия на 27 години – общо взето нормални млади хора, които все още си търсят място под звездите. Имат някакво образование, но то не е достатъчно, за да си намерят висококвалифицирана работа. Затова винаги са работили по-общи неща.
Мишо, първият от двамата, веднъж отиде на бригада в Англия да бере ягоди и малини и остана много разочарован. Тази грешка, той каза, че никога няма да повтори отново. После се хвана като търговски представител, след това като агент по недвижими имоти, но нещо не му допадаше. Така в крайна сметка реши, че му приляга нещо по-обикновено и от 6 месеца насам се подвизава в униформа на общинска охрана. Обикаля наляво-надясно, тук-таме прави по някоя и друга забележка на непознати. Уж следи да има ред в района, в който работи, а всеки път, като го видя, си клати краката. Казва, че е доволен, но не е цъфнал и вързал във финансово отношение.
Вторият ми приятел се казва Мартин. И той някога не беше сигурен какво иска от живота и какво му се работи. Нямаше някакви илюзорни представи, но знаеше, че държи на следното: да получава заплатата си редовно, да има пълни осигуровки, да разполага с дните си платен отпуск, да може да взима болнични при необходимост и да среща човешко отношение насреща си. На пръв поглед не е толкова трудно да се намери работодател, който да предлага такива условия. Но на практика… на Марти му се наложи да смени 5 или 6 фирми, докато успее. Във всяка издържаше по месец-два и в крайна сметка си тръгваше. Все си мислех, че никъде няма да се задържи наистина, а той ме увещаваше, че знае какво търси и просто трябва да го намери.
Така в крайна сметка започна работа в ресторанти Хепи. Знаете ли колко се задържа там? Всъщност и аз не мога да ви отговоря по простата причина, че продължава да работи на същото място. Е, не си клати краката по цял ден като Мишо, но получава и доста по-добри пари в края на месеца. Освен гореизброените си изисквания, които веднага му бяха осигурени, получава допълнително бонуси и има редица екстра придобивки и отстъпки. Сещам се например, че миналото лято се премести в ресторанта на Happy в Слънчев бряг, за да работи на морето няколко месеца, като квартирата му беше предварително осигурена. Остана много доволен тогава. И явно е практика в Хепи да сменяш ресторантите, в които работиш, защото сега ще започва работа в трети. Не за друго, а по простата причина, че сменя и квартирата си. Ще се мести в другия край на града, а там има по-близък ресторант от веригата на Happy Bar&Grill. Да ви кажа ли още нещо под секрет? Когато кара по-късни смени, не си плаща сам таксито до вкъщи, фирмата поема разходите. А по време на работа ползва 60% отстъпка за храната в ресторанта. Ако се чудите за заплатата в Хепи, мога да ви кажа само, че е обвързана с постигнатите резултати. Всеки месец получава обратна връзка относно как точно е оформена, кое е повече и кое по-малко. А основната са му я увеличавали поне три пъти до сега.
Ето я и равносметката… Мишо не прави почти нищо по цял ден, не си дава зор и не получава кой знае какво в замяна. Марти се труди, старае се, дава много от себе си и в крайна сметка намери, това което търсеше. Явно си е струвало. Вие как мислите?