Тая година избрахме за новогодишното празненство варианта селски туризъм. През лятото обиколихме Родопите и още тогава ангажирахме втория етаж на една къща за посрещането на новата година. Втория, защото на първия си живее стопанката, която е вдовица от години. Решила да дава етажа за гости – да си изкарва някой лев допълнително. Няма лошо. С една пенсия и на село не се живее лесно. По принцип, когато избирам местата, на които ще празнуваме, едно от главните неща, на които държа, е самостоятелността – да не зависиш от хазяи, защото съм брал ядове.
Тая жена обаче ни се стори много блага, плюс това хвърли едни щедри обещания как ще ни прави родопски специалитети, с две думи ще ни е от помощ само.
Напълнихме багажниците на колите с от пиле мляко – кой не го прави по Нова година. Включително и брашно, мляко, яйца, масло – всичко, което може да потрябва за изненадите с традиционна родопска кухня, които ни бяха обещани.
От заглавието сигурно сте разбрали, че обещанията не се случиха. За първата сутрин си направихме устата за едни родопски палачинки, които се правят на сач, по-дебели от тия, които сме свикнали да ядем, имат някакво специфично местно име, но го забравих. Ставаме към десет часа – ни палачинки, ни дявол. Седи си в топлата кухничка жената, пие си кафето, не ги направила, за да не ни шуми, да спим спокойно. Изпържихме си филии, за да вкараме все пак в употреба сладката, които бяхме купили по пътя. На втората се уговорихме за мекици – и те не се случиха. Пак пържени филии. С две думи – ползи от съжителството ни с хазяйката никакви. Неудобства много – като започнем от това, че постоянно минаваше да изключва 80-литровия, единствен за цялата къща и за осемте души в нея, бойлер и стигнем до изключените духалки по стаите.
То е ясно, че няма да завторим такова изживяване с хазяи – дори и да са на първия етаж. Но също така е ясно, че ако някой иска да печели, трябва да предлага реална услуга.