Големи дискусии във връзка с положението в Сирия се разгоряха напоследък във всякакви публични пространства. Първата – трябва ли да участваме под някаква форма в евентуална и все по-вероятна военна намеса в Сирия. Тук категоричното ми мнение е НЕ. Ако има начин, разбира се – защото все пак сме част от НАТО и вероятно като страна, членка на пакта, имаме определени задължения. На това мнение съм не само защото по природа съм си пацифист, а и защото истински се притеснявам от това евентуално наше участие да не ни направи мишена за бъдещи терористични действия. Така де – ядохме им вече попарата в Сарафово и няма смисъл да дърпаме талибанския дявол за опашката.
И втората дискусия беше за това, дали да приемем бежанския поток от Сирия, който с всеки изминал ден става все по-голям. И тук имам категорично мнение и то е ДА. Без значение дали имам задължения в тази посока – трябва да помогнем. Няма да ви убеждавам с поизтъркани от неискрена употреба думи като взаимопомощ и солидарност – простичката истина е, че човещината го изисква.
Докато ние обаче спорим и се чудим дали, или, едни наши креативни сънародници вече измислиха начин как да си помогнат сами, използвайки ситуацията. Явно, когато трябва да измислят начин да изкарат някой лев или облага, без да влагат адекватни усилия, полетът на фантазията им не знае граници. От центровете за прием на бежанци сигнализираха за многократни опити наши мургави събратя да се представят за страдалци от Сирия и да се ползват от съответните придобивка. Усещам как вече по лицата на мнозина от вас се появиха усмивки. Не е за смях обаче. Истината е, че отгледахме една мързеливи братя, които и сирийци стават, само и само да не работят. И след края на войната няма да се върнат по родните места, а ще си останат по тях. 🙂