Завистта е една чисто човешка черта, която всеки носи в себе си и рано или късно я проявява в живота си. Не може да отречете, че поне веднъж в своя живот сте завиждали на някого, за нещо което притежава или е постигнал.
Смятам, че в определени случаи, това е нещо напълно нормално, но пък в други се е превърнало в много лоша черта, която се проявява доста често. Защо смятам завистта за нещо нормално? Сигурно се питате и не проумявате как е възможно да мисля по този начин. Ще Ви кажа.
Нормално е поне малко да завиждате на човек, на който всичко му се получава и то без много усилия. Когато правите нещо и полагате огромни усилия за да Ви се получи, а на другия му се получава с минимален труд положен от него няма как да не се появи нотка на завист в такава ситуация. При положение, че няма никаква разлика между двамата, а той успява всеки път, за мен е нормално да завиждаме поне малко.
Между нас мъжете често се случва да завиждаме на приятелите си, че са с по-красиво момиче или че колата е по-готина, но когато е в норми и по-скоро е приятелска завист също мисля, че е ОК. За мен не е нормално, когато има хора, които ежедневно завиждат на другите и се оплакват за всичко. Забелязал съм, че някои хора постоянно коментират успехите и притежанията на други, като не спират да се оплакват за това как те нямат като техните. Вместо това, по-добре да положат малко повече усилия и това да им послужи като мотивация да бъдат по-добри и от тях.
От всичко казано дотук едно е сигурно, чувството на завист го има във всекиго.