Както съм казвал не веднъж аз съм виден представител на бърбоковците и обичам да говоря често и по много. Също така обичам да гледам хубави и забавни филми. Наскоро гледах филм, в който главната роля се изпълнява от Еди Мърфи, който спокойно мога да нарека колега, тъй като той също говори много в неговите роли по филмите. По същия начин бе и в този филм, само че сюжета на филма е направен така, че в двора му се появява дърво с листа и всеки път когато каже някоя дума, от дървото окапва по едно листо. Когато дървото остане без нито едно листо, то вече изсъхва, т.е. главния герой ще умре. Сега вече стана интересно нали? Филма се нарича „Хиляда думи“ и както се подразбира на Еди му остават точно толкова, когато разбира че това дърво контролира приказките му. През цялото време се забавлявах много, но и трябва да си призная че този филм ме накара да се замисля за това колко приказвам и дали не трябва да си меря приказките понякога. Не мога да си представя ако попадна в ситуацията на Еди, та аз толкова много говоря че сигурно тези 1000 думи ще ги направя за един час :). Освен забавление този филм според мен носи и послание, което всеки човек може да го възприеме различно. Някои може да си каже, че един живот не стига да кажеш всичко което искаш, а друг ще си каже че приказките трябва да бъдат добре премерени и че човек не трябва да говори празни приказки, а само такива които наистина му трябват.
