Здравейте, отново съм аз и отново ще побърборя. Тука не искам да убеждавам никой, че фразата “Всичко се връща” е наистина вярна понякога. Просто ще си разкажа историята и вие преценете дали има истина в нея. Та имаме в при нас едно квартално магазинче, в което често пазарувам, въпреки неучтивите магазинерки. Просто ми е най-близо, а не ми се крачи половин километър, за да ходя до другия. Понеже не съм голям любител на луканките и много не разбирам, а щяха да ми идват гости и трябваше да взема някакво мезе, отивам в магазинчето при нас и се чудя около 5 минути на витрината каква луканка точно да взема. След това магазинерката се опита да се направи за първи път на учтива и ме попита дали може да ми помогне с нещо. След като и казах, че се двоумя каква луканка да си взема, тя веднаго изскочи с предложение. Незнайно защо реших да и се доверя – все пак е магазинерка и има поглед върху нещата, които са хубави и най-много се купуват. Плащам си аз за луканката и излизам. Малко ми се видя висока цената, но предположих, че е заради качеството. Нещо ме накара обаче да я изкарам от чантичката и да я поогледам. С учудване видях, че няма срок на годност или просто и се беше изтрил от старост. Връщам се аз и и казвам, че няма срок на годност и че не я искам, а тя нагло ми отговаря, че нищо и нямало на луканката. С насмешка и казах, че не искам да екпериментирам дали и има нещо и да ми даде луканка на друга фирма – този път си я избрах аз. Междувременно тя беше извадила същата луканка, но със срок на годност няколко дена, което тотално ме отказа да взема от същия вид. Едва ли не е знаела кога и изтича срока и мисля, че не беше случайно, че се опита да ми я пробута. Издразних се, но до скандал не се стигна. Все пак не съм скандалджия. Около две седмици по-късно същата тази магазинерка за сметка от 9 лв., за която аз съм дал 10 – ми върна ресто до 20 лв. Аз понеже не съм скандалджия си замълчах, прибрах си ги и и пожелах лек ден 🙂
