Всеки път, когато се въвежда нов закон, се създава само илюзията за стабилност. Илюзия, която ни струва скъпо. Напоследък се улавям, че мисля повече за икономическите последици от административния натиск, отколкото за самите нови регулации. Опитваме се да виждаме в тях искрена грижа за обществото, но истината е далеч по-проста — и доста по-цинична.

Преди седмици разговарях с един човек, който държи малка производствена фирма в индустриалната зона край София. Не е човек, който се занимава с корпоративни сделки. Всичко при него е подредено, всяка гайка е на мястото си. Когато ми разказа за новата регулация, която изисква пълна дигитална проследимост на всеки компонент във веригата му на доставки, не видях гняв, а умора. За него това не е просто софтуер или нов документ. Това е разход — за нов администратор, за пренастройване на складовете, за скъпи одити, които трябва да потвърдят съответствието с неясни стандарти. Той ми показа куп папки с разходи, а в очите му нямаше борба за справедливост, а сметка, която не излиза.

И тук е тънкият момент, който ме зарадва — регулацията е инструмент за преструктуриране на пазара. Под маската на етика и безопасност тя действа като филтър. Ако имаш бюджет за правен отдел, консултанти и скъпи лицензи, минаваш. Ако си малък и разчиташ на гъвкавост и ниски разходи, изхвърчат от играта. Новите правила не правят пазара по-справедлив, а го правят по-скъп за всички, които не са част от големия клуб.

Когато добавяш административна тежест, не вдигаш качеството на продукта. Вдигаш цената на самото му съществуване. Това изтласква напред големите корпорации, които могат да поемат тези разходи или просто да ги прехвърлят върху клиента. Резултатът е пазар, който изглежда по-регулиран и по-чист, но всъщност е по-олигархичен и по-малко конкурентен. Всяка нова защитна мярка е просто още един слой бюрокрация, която прави малкия бизнес не просто по-слаб, а нерентабилен.

Затова, когато чуем за нови стандарти за прозрачност, трябва да ги приемем не като морален прогрес, а като директен разход за оперативна дейност. Те не са щит, а данък върху способността да работиш без излишна администрация. Сметката е винаги една и съща.