Миналото лято реших да проверя какво всъщност означава „дигитализация на държавните услуги“ в България. Признавам си – очаквах, че ще е по-лесно от стоене на опашка пред някоя общинска гише. Но в крайна сметка, вместо да изям сутрешното си кафе, го изпих студено, защото две часа се мъчих да кача документ в система, която не разпознаваше и PDF с размер на пощенска картичка. Закачката беше, че файлът бил „неподходящ“. Подходящ за какво – за мазане на филии ли?

Историята е банална, но показателна. Оказа се, че дигиталната опашка не е нищо друго освен същата стара бюрократична супа, пресипана в нов тиган. Само че сега вместо да чакаш на тепето и да обсъждаш с околните колко е зле времето, чакаш пред компютъра и се ядосваш на безкрайното въртене на кръгчето на екрана. Илюзията за бързина е пълна измама – не защото системата е по-бавна, а защото не виждаш никого. Няма лице срещу теб, което да се намръщи, когато нещо не върви. Просто една съобщение „грешка при обработката на заявката“. В този смисъл, дигиталната администрация е по-безмилостна от всяка жива чиновничка – тя не се извинява, не обяснява, просто те отрязва.

От икономическа гледна точка, ефектът е същият – само че сега ти вършиш работата, която преди вършеше някой друг. Сканираш, конвертираш, качваш, попълваш, проверяваш. Всичко това, което преди беше плащано, сега е доброволен труд. А „спестените“ пари от администрацията отиват не за по-добри услуги, а за нови проекти за „дигитализация“. Затворен кръг, в който гражданинът плаща и с времето, и с нервите си. И най-лошото е, че никой не го осъзнава. Всички са доволни, че „могат да си подадат документите онлайн“. Само че забравят, че това е просто нова форма на чакане – по-безлична, по-отчуждена и по-безнадеждна.

В неделя вечер, когато системата пак „падаше“, за да се „обновява“, се запитах дали изобщо има смисъл да се борим с тази „дигитална трансформация“. Може би просто трябва да приемем, че сме в един затвор, където стените са от пиксели, а пазачите – програмисти. И че удобството, което ни обещават, е всъщност нова форма на зависимост.