Сметките никога не лъжат, нали?

Сутринта, в осем и половина, бях на оглед на нова детска площадка в един общински двор. По документи – модерна, европейска, отговаряща на всички стандарти. На практика – люлките скърцат, катерушките миришат на разтворител, а наоколо се търкалят парчета от каучуковата настилка. Поръчка за 87 хиляди лева. Осемдесет и седем хиляди лева за нещо, което ще прекараш повече време да поправяш, отколкото децата да играят.

Това не е случайност. Това е система. Държавните поръчки у нас са перфектен пример как общественият интерес се превръща в удобна опаковка за лична печалба. Не става дума за грандиозна корупция с подкупи в пачки. По-опасно е баналното, повтарящо се ощетяване, което се случва навсякъде. Защото когато крадеш по малко от много места, никой не забелязва.

Преди десетина години работих с малка строителна фирма. Печелехме си хляба с дребни общински поръчки – ремонти на покриви, боядисване на детски градини, подобрения на паркове. Веднъж ни възложиха да изградим ограда около едно училище. Бюджетът беше смешно малък, а изискванията – огромни. За да се вместим в цената, използвахме най-евтините материали. Качеството беше компрометирано. Нямаше друг начин. Знаехме, че оградата няма да изкара повече от година-две. И познахме. След половин година падна. Но кой се интересува? Дейностите бяха отчетени, парите – усвоени, а общината продължи нататък.

По-късно, като консултант, попаднах на абсурдна ситуация в една община. Обявиха конкурс за униформи на служителите. Критерият за оценка – най-ниската цена. Печели фирма, която предлага униформи от пластмаса. Буквално. Цената е ниска, но качеството – под всякаква критика. Защо някой би предложил униформи от пластмаса? Защото знае, че след година-две ще се наложи да бъдат сменени и пак ще участва в конкурса. Гениално в своята простота.

Иронията е, че на хартия всички правила са спазени. Конкурсът е прозрачен, критериите – ясни. Но в реалността системата е направена така, че да насърчава некачествени изпълнения и временни решения. Това е бизнес модел, основан на постоянната нужда от поправки и повторни инвестиции. Вместо да инвестираме в трайни решения, непрекъснато поправяме щетите от предишните.

Не съм сигурен дали някой наистина вярва в ефективността на този процес. Или просто всички са се примирили. Всеки лев, усвоен по този начин, е отнет от образованието, здравеопазването, инфраструктурата. Всеки счупен люлеещ се кон, всяка паднала ограда е пряк резултат от тази система.

Затова казвам – сметките не лъжат. В случая с държавните поръчки те показват, че обществото плаща много повече, отколкото получава. От днес нататък ще гледам по-внимателно договорите, които ми предлагат. И няма да се съгласявам да участвам в схеми, които зная, че са обречени на провал. Защото някой трябва да спре този порочен кръг.