Случвало ли ви се е да се запознаете с хора, с които не можете да проведете разговор? Нещастните ви опити за това ви превръщат в животно, което произвежда откъслечни нечленоразделни звуци, опитвайки се да се вмъкне в монолога на така наречения си събеседник. Той не се интересува от това, което вие имате да му кажете по темата и въобще не е сигурно дали ви забелязва. Вие сте просто претекстът, за да започне да говори на глас и да се любува на невероятните си умозаключения, колкото и нескопосани да са те според вас.
Вероятно в един момент сте се замисляли дали този тип хора наистина са толкова влюбени в собствената си личност или имат някакъв друг проблем, който не им позволява да общуват адекватно в социална среда. Подобно състояние се нарича “логорея”. Определението на това състояние в Уикипедия е:
“Неудържимо, превъзбудено говорене, многословие; в нервологията/психиатрията е симптом при патология на речта – съчетание на скорост на говоренето и в същото време многословие/празнословие и/или безсмислен поток от думи. “Пациентите нямат стремеж да изслушват събеседника, дори не му дават възможност да се изкаже. Нерядко просто не спират да говорят без прекъсване.”
Замислих се над тази характеристика и състояние. Имам познати, които като се притеснят много, започват да бръщолевят всякакви глупости само и само да запълнят тишината. Особено смешно се получава, когато хората, които стават свидетели на това състояние реагират особено все едно срещу тях стои човек. А аз просто си мисля, че човекът е прекалено арогантен, за да позволи на останалите да вземат участие в даден разговори или да имат право на мнение.
Вие попадали ли сте на такъв тип хора и как сте реагирали на непрестанния поток от думи, който ви залива? Как ви действа това поведение – изморява ли ви, или по-скоро ви дразни?